"Комуникационната компетентност- представлява равнище на реализация на целите на комуникатора с помощта на ефективно и подходящо взаимодействие" В речника Уебстър комуникацията е дефинирана като"процес на обмяна на информация между отделни личности с помощта на символи, знаци и поведение" От тук се вижда че фундаментален проблем при дефиниране на понятието комуникация, е обмяната на информация като недостатъчно условие за разбиране между участниците в комлексните комуникационни процеси. Наивистично е да се смята, че комуникацията е само обмяна на информация или предаване на такава към някой. В полето на комуникацията вниманието, по-скоро се съсредоточава върху това, как хората използват съобщенията, за да генерират значение, в рамките на различни контексти, култури, канали и медиии. Изследователите на комуникациите посочват, че процесите са свързани със "споделяне на значение" и предпочитат да дефинират комуникацията като "управление на съобщенията, с цел създаване и формиране на значение". С други думи целта на комуникацията е споделяне на значение и първата функция на комуникационните изследвания е генериране на ново знание, относно това как по-най добрият начин да постигнем целите си. Комуникационните цели са свързани с мислите и чувствата на други хора. В случая може да структурират три типа комуникационни цели: 1. Цели, имащи отношение към самопредставянето/ кои сме ние и как искаме да ни възприемат другите/; 2. Цели, свързани със взаимодействието с околния свят /как ние развиваме, поддържаме и реализираме отношенията си със външния свят/; 3. Инструментални цели/ как въздействаме на другите, постигаме съгласие с тях, управляваме различни конфликти. Спитцбърг дефинира комуникационната компетентност като "способности да взаимодействаме ефективно с другите". По-нататък обяснява, че терминът има отношение към точността, яснотата, разбираемостта, кохерентността, експертизата и ефективността при отношение с другите. По-пълно операционализиране на термина дава Friedrich (1994) , който предлага комуникационната компетентност да се дефинира като "ситуационна възможност да се формулират реалистични и подходящи цели и да се максимализира тяхната реализация чрез използване на знание относно себе си, контекстта, комуникационните теории и генерира тогава адекватно комуникационно представяне.

Ако ми позволите да изразя своето скромно мнение, макар да не мога да се сравнявам с пълнотата на вашия речник и знания. От по-горе казаното и моето разбиране може ли да се обобщи, че правилната (ефективната) комуникацията е вербалното и невербално изразяване на личността с цел максимално добро представяне(нещо като собствен ПР), даваща възможност дори за манипулиране на представата за човека и способност да се режисират ситуации и разговори. Мисля, че не е най- точното като определение, но ми е необходимо още време да го прочета и обмисля.

Ефективната комуникация често пъти се свързва с манипулация на дискурса или реалности. Общо взето управление на знанието няма допирни точки с пъблик рилейшънс/изцяло манипулативно и идеологическо движение, типично за 20 век./Наблюденията показват, че в специализираните форуми по управление на знанието се дискутират теми свързани с комуникационна компетентност, иновации, генериране на знание, нови технологии.
По-горният материал е само въвеждащ в областта на общо изследване за комуникациите и може да бъде използвано това знание за различни цели, включително за манипулация или обратно за подобряване на бизнес контекстта.