Управление на знанието/KM/ е фундаментална дейност, при която хората имат достъп до точна информация, в точното време. 
Процесът-Генериране на знание /Knowledge generation/ се постига, с помощта на следните техники: информация, знания и действия, базирани на опит; ценности и правила; чувствителност към генериране на знанието по света. Могат да се изброят пет модела за генериране на знание: придобиване; определяне на ресурси; синтез; приспособяване ; създаване на мрежа, базирана на знанието.
Най-общо казано КМ технологията има отношение към организиране, анализ, на информационните база данни в организцията, така че това знание да бъде широко споделено и достъпно до всички, които работят в една бизнес структура.
Дефиниране на категориите знания, зависи от изработването на цялостна бизнес стратегия, достъпност до текущото организационно знание и трансформирането на знанието в нови по-актуализирани форми за комуникация, чрез запълване със смислена информация на отделните, познавателни ниши.
Основната цел на подобни ориентации/ като научно направление възниква през 90-те години на миналия век/ е да не се повтарят и преоткриват неща, които отдавна са открити или изследвани. Подобни подходи са типични за българския бизнес и институции, отчасти за образованието и науката, в повечето случаи всичко започва отначало и много често всеки се смята за пионер в определена област, след като нещата там отдавна са изследвани или развити. По-подробно за тези направления, свързани с Управление на знанието и комуникациите могат да се видят в електронната книга на автора"Стратегически комуникации и управление на знанието"/Stratgeic Communication and Knowledge management//2008г/ публикувана в НБУ, както и публикациии в сп. Наука,бр.4/2006г.с.36 изд. от СУБ.

Последните изследвания в рамките на Европейски съюз показват, че България е направила най-малко по посока изграждане на иновационна, базирана на знанието икономика. В голяма част от институциите дори нямат идеи, какво може да се внедри и използва. Повечето неща опират до компетенции, закупуване на готови, разработени платформи за управление на знанието, обучение на лидери и служители, както и инвестиции в тази област.
 Новите интерактивни технологии биха могли да помогнат за създаване на по-голяма прозрачност при управление на организациите и институциите, по този показател също сме на едно от последните места в Европа.
Прозрачността не е само риторика, планове или бъдеще намерения, а висока степен на компетентност в съответните професионални сфери; активен обмен на знания; въвеждане на нови комуникационни технологии и медии за дефиниране на проблемите; вземане на решения, базирани на информация и знания за средата; развиване на умения и способности за учене от Европейския контекст и практика.

Глобална комуникация, базирана на знания

Високо ефективните в комуникационно отношение компании са 26 пъти повече склонни да измерват приноса на комуникацията при реализиране на бизнес-целите.
Осем основни направления за постигане на комуникационна ефективност, базирана на знания:

.Подпомагане на служителите, за да разберат същността и философията на бизнеса;
.Осигуряване на служители и мениджъри с финансова информация и разязсняване на целите на компанията;
.Постигане на силно мениджърско присъствия при организационна промяна;
Синхронизиране действията на служителите с потребностите на клиентите;
.Образоване на екипите, относно организационна култура и ценности;
.Обяснение и популяризиране на нови фирмени програми и нови политики;
.Интегриране на новопостъпили служители в организацията;
.Осигуряване на информация, относно програми за стимулиране развитието на хората.

Познаването на глобаланата комуникация е динамичен процес, изискващ знания относно езика, културните норми и местно законодателство. Въпреки масово навлизане на нови технологии, увеличената скорост на предване на информация и съобщения важно е да се отбележи, че информацията трябва да бъде съобразена с изискванията и потребностите на хората в съответните страни.

Модели за глобално поведение
--Формиране на специален международен комуникационен екип, наречен/ICLT-International communication leadership team/, който е отговорен за усъвършенстване на стратегията и реализацията и;
--Създаване на широка мрежа от комуникатори, отговарящи за вътрешните комуникации в различни райони на света;
---Комуникационният екип развива стратегията, провежда срещи с хората, отговорни за изпълнението и, определя основните дейности и какви комуникационни подходи да се използват за реализацията им.

адреси:
http://rusicom.livejournal.com/